моята история
За едни съм Байо, за други треньор, а за себе си – човек, който просто не се отказва.
Защо го правя
Казвам се Радостин Цветанов и от първия ден, в който влязох в залата, знаех едно – тук няма място за лигавене. Няма „утре“. Няма „нямам време“. Има тежест. Болка. И избор – дали ще я понесеш, или ще си тръгнеш.
Това е културизмът за мен. Не снимки, не лайкове, не филтри.
А тишината, в която чуваш само себе си и диска, който звънти по лоста. През годините минах през сцени, медали, провали, контузии и победи. Но най-ценното, което получих, беше характерът – да правя каквото трябва, дори когато не ми се иска.
Работя с хора, които не търсят оправдания, а резултати.
С хора, които са готови да минат през калта, потта и гладa – защото знаят, че няма друг път към върха.
Тук няма вълшебни режими и чудодейни препарати.
Има труд, постоянство и уважение към процеса.
